Importance/benefit of CO2

Респирация в най-общия смисъл означава дишане – обмен на газове между живия организъм и заобикалящата го среда.

Понятието „тъканно дишане“ се отнася до клетъчната абсорбция на кислород от кръвта, или по-точно обмяната на газове между клетките и тяхната заобикаляща среда. Растенията и някои други организми дишат по начин, биохимически много близък до тъканното дишане.

Не целия кислород, който вдишваме, се оползотворява оптимално и ние понякога издишаме газове, различни от въглероден диоксид и водна пара.

В условия на стрес, хората може да издишат значителни количества пентан, етан, изопрен, въглероден оксид и други вещества с потенциална токсичност.

При хипервентилация чрез дъха губим толкова много въглероден диоксид, че тъканното дишане се нарушава, причинявайки частично „тъканно задушаване“.

Ако клетките поглъщат кислород без да отделят достатъчно въглероден диоксид, се получава ситуация, аналогична на хипервентилацията / тъканно задушаване.

Лишаването от кислород е единият от стимулите за образуването на нови червени кръвни клетки, а това включва производството на порфирин, хем и хемоглобин.

Елиминацията на хема чрез оксидация образува въглероден оксид, което може да блокира респираторното производство на енергия.

Рей Пийт `Оптимизация на дишането`

Нашите тъкани произвеждат въглероден оксид като нормална част от клетъчния разпад. Всеки стрес, който уврежда тъканите, допринася за неговото увеличаване.

Въглеродният оксид се увеличава с възрастта, като от своя страна повишава стресовите хормони.

Ензимът, който произвежда въглероден оксид, се задейства от въглеродния оксид.

Въглеродният оксид може да ограничи оксидативното производство на енергия и да повиши нивата на не-оксидативното енергийно производство, засилващо растежа.

Въглеродният оксид може или да стимулира тъканния растеж, или да причини атрофия, както може да потисне или да изостри възпалението, в зависимост от условията на средата. Да се ограничи неговото отделяне или да се ускори премахването му може да има терапевтичен ефект.

…

Хипофизните хормони, ACTH, FSH, LH, TSH, пролактин, хормон на растежа, POMC и MSH (меланоцит-стимулиращ хормон) стимулират производството на въглероден оксид в клетките чрез активиране на ензима хем-оксигеназа. Този ензим потиска хем-молекулите, които се отделят от хемоглобина и други протеини в увредените тъкани, и които в свободно състояние са токсични (Kumar and Bandyopadhyay, 2005). Като се потиска хема, този ензим отделя свободни железни атоми и биливердин, както и въглероден оксид. Въпреки че свободните железни атоми могат да причинят оксидативни вреди, биливердинът и билирубинът, образувани от него, могат да имат благоприятен антиоксидативен ефект.

…

Стесът активира адаптивните хормони, особено кортизола, като въздейства на хипоталамуса да увеличи CRH – кортикотропин-освобождаващ хормон, да накара хипофизата да освободи ACTH, което от своя страна активира надбъбречните жлези. Въглеродният оксид е един от факторите, причинени от стрес, който активира секрецията на CRH (Navarra, et ai., 2001)

Рей Пийт ‘Хормони, енергия, остаряване и ендогенен въглероден оксид’

Засиленият енергиен недостиг, причинен от натрупани токсини и фиброза, може да стимулира производството на порфирин за хем ензимите, които контролират респирацията и детоксикацията, а това може да доведе до отделяне на въглероден оксид и други анти-респираторни фактори.

Рей Пийт, `ФИБРОЗАТА: Естроген, схванатост, екситотоксичност, остаряване — проблем, по-често срещан от „колагеновата болест“`

Издишваният въздух се използва за диагностициране на възпалителни белодробни болести, поради това че голяма част от медиаторите на възпаление са летливи вещества, но системните болести като рак и артрит, и относително ниският стрес могат да бъдат засечени от промени в химичния състав на дъха. Полиненаситените мазнини и техните разпадни продукти – алдехиди, простагландини, изопростани, хидрокарбони и свободни радикали, както и нивата на въглероден оксид, азотен оксид и въглероден пероксид са завишени при условия на стрес.

Рей Пийт `Пропускливост, остаряване и рак`

Митохондриите отговарят за ефективното производство на енергия, необходима за функционирането на сложни органи, особено на нервите. Ензимът в митохондриите, който реагира директно с кислорода и който често е ограничаващ, се нарича цитохром с-оксидаза.

Този ензим зависи от щитовидния хормон и се инхибира от азотния оксид, въглеродния оксид, естрогена, полиненаситените мастни киселини, серотонина, излишното свободно желязо, йонизиращата радиация, както и от множество токсини, включително бактериални ендотоксини.

Естрогенът пречи на митохондриите по много начини: блокира функцията на цитохром оксидазата, намалява активността на АТФ синтазата, увеличава хем оксигеназата, което води до производство на въглероден оксид и свободно желязо, увреждащи митохондриалната ДНК и отклоняващи метаболизма от глюкозна съм мазнинна оксидация, най-вече чрез инхибиране на митохондриалния пируват дехидрогеназен комплекс. Тези промени, както и загубата на цитохром оксидаза, се наблудават в мозъка на хора с Алцхаймер. Фактът, че подобно енергийно увреждане може да е резултат от естрогена, не означава, че той е едиственият причинител. Много са факторите, които могат да предизвикат подобен ефект – радиация, алуминий, ендотоксини и др.

Рей Пийт ‘Разгадаване на деменцията: Защитният прогестерон’

Дишането е жизнено важно за поддържане живота на висшите организми и точно респираторните „дефекти“ на ниво клетка и на ниво организъм, позволяват на раковите образувания да персистират и да се развиват.

Хем групата, поради това че изпълнява многобройни респираторни функции – хемоглобин, митохондриални респираторни ензими, стероид синтезиращи ензими, образуването на тироиден хормон, детоксикиращи ензими и др. – се регулира по относително примитивен начин във всяка клетка, и малко по-сложно на ниво висш организъм.

Когато клетката се нуждае от повече дихателна енергия, част от горивото се отклонява към производството на порфирин, преобразуващ се в последствие в хем, което обикновено е предпоставка за ефективното производство на енергия и защитни фактори. Когато системите за производство на енергия са блокирани от травма, недостиг на кислород, токсини или от липсата на един или повече жизненонеобходими нутриенти, се активира производството на хем.

Излишният хем се унищожава от ензима хем оксигеназа, който конвертира хема в биливердин и въглероден оксид. И двата фактора имат върху клетката ефект, характерен за раковите заболявания.

Рей Пийт, ‘Въглероден оксид, естроген и медицинският култ към рака’

“Въглеродният оксид има способността да „имитира“ хипоксия дори в присъствието на кислород” Рей Пийт

При естествено настъпил стрес, намалената наличност на кислород и нутриенти е ключов проблем, и много отрови могат да създадат подобни пречки за енергийното производство, като например цианид или въглероден оксид, които блокират оползотворяването на кислорода, или етанол, който инхибира окислението на захарите, мазнините и аминокиселините (Shelmet, et aI., 1988).

Когато кислородът не извежда електроните от клетките (като се намалява от тях по химичен път), тези електрони реагират на друго място, образувайки свободни радикали (включително активиран кислород) и редуцирано желязо, което поражда неподходящи химически реакции (Niknahad, et aI., 1995; MacAllister, et aI., 2011).

Рей Пийт, ‘Проблеми на захарта’

В комбинация с ненаситени мастни киселини, желязото стимулира пероиксадицята с токсичен ефект, включващ образуването на въглероден оксид и потискане на дишането.

Рей Пийт, ‘Имунитет, Хормони и Гъбични Инфекции’