Твърдата жлъчка – Холестеролът от Брода Барнс

Още един откъс от книгата на доктор Барнс за Холестерола:

Въпросът на „Твърдата жлъчка“ (Холестеролът)

Холестеролът е открит от френски химик преди повече от двеста години в хода на проучване на камъни в жлъчката. Люспестият се бял кристален материал е неразтворим във вода, но се разтваря лесно в хлороформ, етер и други мастни разтворители. Поради произхода си е получил името „холестерол“ – в превод от гръцки „твърда жлъчка“

През годините е установено, че холестерол има само при животните, а при растенията няма. По протежение на границата между животински и растителни организми, някои форми на живот съдържат това вещество, докато други не. Повечето бактерии, например, не съдържат холестерол, но бактерията на дебелото черво, бактерия намираща се в чревния тракт, съдържа малки количества.

При бозайниците холестерол не само може да се намери във всяка клетка, но също така във всяка клетка са налични ензими за локално производство на съединението, когато е необходимо. Очевидно, холестеролът е жизненоважен материал или тези ензими биха изчезнали.

При хората, от момента на раждането дори мозъкът съдържа ензимите за производство на холестерол и като дете развива много холестерол, който се добавя към централната нервна система. При възрастен човек обаче няма подмяна на клетки в мозъка и гръбначния мозък и ензимите изчезват от тези тъкани. Всички останали тъкани в тялото заместват износените или повредени клетки, а ензимите, необходими за производството на холестерол, остават през целия живот.

Подобно на други тревопасни животни, човек, който е строг вегетарианец, не получава холестерол в диетата си и въпреки това тъканите и кръвта му съдържат нормалното количество холестерол. Очевидно производствените ензими са в състояние да образуват целия холестерол, който е необходим.

От друга страна, месоядните животни и хора получават големи количества холестерол в диетите си. Ако в кръвта се натрупа твърде много холестерол, черният дроб нормално разгражда част от излишъка до жлъчни соли, които се отделят в жлъчката. Опитите за понижаване на нивата на холестерол в кръвта чрез хранене без мазнини и използване на полиненаситени мазнини може да имат само временен ефект, тъй като ензимите в организма ще синтезират повече холестерол, тъй като нуждата от холестерол се увеличава.

Холестеролът може да се формира от най-простите храни, независимо дали са въглехидрати, протеини или мазнини. Само молекула, съдържаща два въглеродни атома е необходима за да започне образуването на сложната холестеролова молекула, която съдържа четири бензенови пръстена и странична верига. Бързият синтез на холестерол всъщност е едно от чудесата на природата. Изглежда, че като направи възможно стартирането на синтеза с прости строителни блокове, природата гарантира, че холестеролът винаги ще бъде на разположение, когато е необходим, и е необходим материал при много различни начина.

Кокошето яйце е богато на холестерол, тъй като това е материалът необходим за да се развие пиле. В човешкото тяло надбъбречните жлези съдържат най-високата концентрация на холестерол от всякакви тъкани в тялото. Холестеролът е изходният материал за синтеза на надбъбречните хормони, необходим за изграждане на минерален и глюкозен метаболизъм и да подготви организма за бърза реакция при спешни ситуации.

Въпреки че мозъкът и гръбначният мозък представляват само 2 % от общото телесно тегло, те съдържат почти една четвърт от общия холестерол в организма. Част от това присъства в поддържащата съединителна тъкан, но за някои се смята, че служат за изолация на нервните влакна. Кожата също е богата на холестерол, съдържа около 10 процента от общите запаси на тялото. Слънчевата светлина превръща този холестерол във витамин D, който е от съществено значение за метаболизма на костите и за предотвратяване на рахит.

Холестеролът също се намира в мозъка в костите, където се образуват кръвни клетки. Също както за хормоните на надбъбречната жлеза, така е и стартираща точка за половите хормони.

Тъй като холестеролът е толкова важен в организма, едва ли е изненадващо, че опитът преди няколко години да се намалят нивата на холестерола в кръвта чрез намеса в синтеза на съединението в организма доведе до слепота и смърт.

Завихрилото се объркване

След като холестеролът е толкова важен телесен материал, как той бе заподозрян за виновник за причиняване на преждевременното заболяване на артериите и инфаркти?

Историята започва през 1858 г. много преди инфарктите да бъдат разпознати.

Рудолф Вирхов, професор по патология в Берлин и баща на новата наука за патологията, установява, че когато тъканта дегенерира, големи количества холестерол се освобождават. Този факт е запомнен, но нещо още по-важно, което Вирхов открил, бива забравено. Той ясно показа, че холестеролът не причинява увреждане на тъканта, а по-скоро се освобождава в резултат на увреждането.

През последните сто години други патолози многократно потвърждават наблюденията на Вирхов: Холестеролът не присъства в ненормални количества в началото на дегенеративните процеси, а само след като процесите са в напреднал стадий.

Въпреки това, вниманието започва да се фокусира върху холестерола като виновник, 55 години след работата на Вирхов, когато руския физиолог Н. Аничков съобщава, че когато е натъпкал зайци с холестерол, той е получил промени в артериите им подобни на тези, които се появяват в артериите на пациенти, страдащи от инфаркт. За Аничков изглежда има връзка между причините и следствията.

Трябваше да има възражения срещу заключенията на Аничков по много причини. Зайците са вегетарианци и никога не ядат храни, съдържащи холестерол; в резултат на това те не са приспособени към елиминиране на излишния холестерол и затова техните кръвни стойности на холестерол, когато се хранят в излишък са високи. Не се наблюдават подобни повишения, нито се развиват увреждания на артериите при други животни – като например плъхове и кучета – при подобни хранения.

Следвайки стъпките на Аничков, някои от следователите успяха да покажат, че дори тези животни могат да развият атеросклероза ако се хранят в лабораторията с огромни количества холестерол, много по-големи от тези, което животните обикновено консумират извън лабораторията.

Освен това нивата, до които трябваше да се повиши холестерола в кръвта, бяха не по-малко нереалистични.

Например, при експерименти за хранене на кучета с холестерол, нивото на холестерола в кръвта трябваше да бъде повишено до 4000 и по-високо, преди да се развие атеросклерозата, но извън лабораторията нивото на холестерола в кръвта от 400 души при човек или куче се счита за много високо.

Дори отвъд това, неотдавна някои учени изследваха внимателно експериментите с храненето на животни правени в миналото в светлината на нови важни знания. Те са открили, че в никой от тези експерименти животните не са хранени с големи количества холестерол във формата, в която той се среща естествено в храната, а вместо това са го приемали под формата на кристален холестерол или прах от сушен яйчен жълтък. И храната е направена на големи партиди за да издържи много дни или седмици.

И това прави съществена разлика. След като такъв кристален или прахообразен холестерол е изложен на въздух, той се променя химически, за да образува други смеси, някои от които са вредни за лигавицата на артериите.

Значително откритие на съвременните изследвания е, че когато артериалната лигавица е нормално здрава, холестеролът в кръвта се движи във и извън лигавицата, но когато лигавицата е повредена, холестеролът може да се движи вътре по-лесно отколкото може да се движи навън и това се случва дори когато нивата на холестерола в кръвта са напълно нормални.

И в много скорошни експерименти с животни, в които е бил използван кристален холестерол или топлинно изсушен прах от яйчен жълтък, изследователите са открили признаци на увреждане на артериите в рамките само на няколко дни, много преди нивата на холестерола в кръвта дори да са имали шанс да се повишат над нормата.

Следователно изглежда, че не храненето с холестерол, а по-скоро храненето с химически променени холестеролови продукти, които обикновено не се намират в храната, причинява заболяване на артериите при тестовете с животни.

Дори преди това най-последно спукване на балона холестерол-като-причина-за-артериално-заболяване, се появи още една значителна находка. Тъй като се оказа, че не всички щамове зайци реагират на хранене с холестерол както тези използвани от Аничков, група изследователи начело с д-р К.Б.Търнър разгледа въпроса през 1938 г. Те откриха, че ако на тези зайци, податливи на хранене с холестерол, им бъдат дадени терапевтични дози щитовидна жлеза, нивата на холестерола в кръвта се понижават и не се развива атеросклероза. От друга страна, ако отстранят щитовидната жлеза от зайци устойчиви на хранене с холестерол те бързо развиват високи нива на холестерол в кръвта и атеросклероза. Изглежда, че дефицитът на щитовидната жлеза е по-важен за развитието на атеросклероза при зайци, отколкото наличието на излишен холестерол.

И така, съвсем подходящо, по-късно през 1964 г. изследователката Л.В.Малишева в Русия, където започнаха експериментите с холестерол, заяви, че преди атеросклерозата да се развие при зайци, хранени с холестерол, метаболизмът на тези животни пада до нива толкова ниски, колкото тези при зайците с отстранена щитовидна жлеза.