Връзката ум-тяло. Интервю с д-р Рей Пийт

– Какво е добро здраве? Ум/тяло/дух – има ли йерархия на важността между тези три аспекта на здравето?

– Има степени на функциониране – и поддръжката на гладкото функциониране, адекватната реакция към непосредствените проблеми са основни неща, но виждането на себе си в нов контекст и възприемането на най-добрите възможности водят и до възприемане на проблеми от различен сорт. Управляващите класи в най-добрия случай дефинират доброто здраве на популацията, като способност да се работи ефикасно и с желание. Насаме те често признават, че свободата, разнообразието, смисълът и красотата са необходими за доброто здраве. Йерархията на Маслоу за нуждите от сигурност към себеактуализация беше широк поглед върху здравето, който e неподходящ за подчинените класи, доколкото те искат да се адаптират към нещата такива, каквито са. Сравнявайки опитомените гъски с дивите мигриращи, степените на себеактуализация имат връзка с организмите, със значението на тяхното съществуване.

– В една идеална среда, идеална във всички аспекти на света (ум, тяло, дух), колко дълго мислите, че са направени да живеят телата ни? Никога не съм виждал доказателство, че телата ни съдържат какъвто и да било принцип за смъртност, и през последните години подозрението, че имаме целия инструментариум, необходим за постоянно обновление при правилните обстоятелства, изглежда все по-оправдано.

– Финансово-енергийният анализатор Никол Фос казва „Несбъднатите очаквания са опасни“. Постижимо ли е оптималното здраве от клетъчнометаболитна перспектива в днешното общество с неговия недостиг на оптимални храни и с всички токсини и замърсявания в околната среда?

– Ако оптимално означава най-доброто възможно дори в лоши обстоятелства – да, иначе – не. Оптималното здраве изисква оптимална храна и промяна на средата.

– Във Вашите хранителни препоръки има опростеност, която не принуждава хората да шофират 2 часа, за да се снабдят със сурово мляко. Отърваването от усложнен и потенциално натоварващ начин на живот, с посока към поопростен подход, част ли е от оздравяването?

– Идеята на Бъки Фулър да се прави повече чрез по-малко винаги ме е привличала. Когато стартирах Блейк колидж, идеята беше студентите да учат това, което трябва да знаят, като се фокусират на собствените си въпроси и даже „лошите“ студенти бързо осъзнаваха, че ученето може да има централно място в живота им; техните вътрешни ресурси бяха по-ползотворни, отколкото насочването от влиятелни професори в университети за милиони долари. Бях чел книгите на Адел Дейвис през 50-те и в Мексико имах възможност да видя, как витамини за стотинки могат да постигнат неща, които най-добрите болници не успяваха. Държавният департамент сметна, че не е подходящо за млади мъже в наборна възраст да учат в колежи извън САЩ, ако тези колежи нямат войнолюбива идеология, затова организира затварянето на училището и това ми даде свободно време да се концентрирам върху биологичните проучвания. Голяма част от ранните ми изследвания за храненето бяха насочени към получаването на добра храна срещу минимален разход, така че бедните хора да могат да подобрят енергийните си нива и способностите си за учене. Процесът на готвене на царевица във варна вода е бил открит доста отдавна, за да се постигне повече хранителност с по-малко разходи. Получаването на кетокиселини от картофите е подобно икономическо решение, което отваря възможности за подобряване на полезността и намаляване на разходите. Млякото, в противовес на месото, е друга екологична/икономическа алтернатива, която подобрява здравето, благосъстоянието и дълголетието.

– Когато започнете да търсите „задни“ мотиви, може да заключите, че лекарят ви е алчен, че професорът ви по химия има договор с компания за пластмаси, която произвежда сладолед и че производителите на храни са толкова доволни от печалбите си, че не им пука за увеличаващия се брой на деформирани и умствено изостанали бебета, или за повишаващите се случаи на рак и диабет. Ако направите това, вероятно се занимавате с демистификацията на света. Яденето на добра храна може да промени съзнанието; същото може и мисленето как да се снабдим с нея“- Д-р Рей Пийт Ако невежеството е блаженство, как може човек да се разрови във всичко това, без да му дойде в повече? Как човек може да балансира покоя на ума с увеличеното осъзнаване?

– Да мислите самостоятелно – критична и конструктивна способност – ви прави осъзнати за възможностите и проблемите. Конформизмът и носенето по течението са отричане на вашия ум. Разпознаването на причините за злините и препятствията е неотменима част от движението напред към постигане на целите ви. Без реалистичен поглед върху това, къде се намирате, не можете да очаквате да стигнете където и да било.

– При поликистозни яйчници, тежка менопауза, артрит, ангина пекторис, множествена склероза, някои видове деменция, мигрена, белодробен емфизем, облекчението, постигано чрез просто подобрение на клетъчната енергетика може да бъде много бързо и осезаемо. Предполагаемо, подобен процес на биологична реорганизация има и при спорадичните спонтанни регресии на тумори. Д-р Рей Пийт, умът средство ли е за биологична реорганизация? Може ли умът активно и надеждно да активира клетъчният метаболизъм?

– Това е една от основните му функции, но систематичното културно налагане на определен умствен подход е направило свободното мислене неефективно, защото втълпяваните отвън възгледи пренебрегват най-добрите му инструменти. Когато ставаме твърде култивирани, спираме развитието си в части от природата си и идентифицираме ума си със системи, които наричаме доброволни. Обитаването на така наречените не-доброволни системи разширява ума ни.

 – Умът и мозъкът едно и също нещо ли са?

– Има поддържащо взаимодействие между нервите и другите тъкани, затова няма място, където да може да се сложи черта на разделение, анатомично или химически, между мозъка и тялото. Цялостността на тялото изисква функциониращ мозък и начините, по които мозъкът функционира, менталността му, се проявяват в тялото, например цветът на кожата, бързината на рефлексите, метаболизмът и т.н. Най-малко изучаваните полета около тялото са проявление на този съюз.

 – Изглежда, че сме запознати основно с негативните физически резултати от влиянието на емоциите върху тялото, специално в чревния тракт. Какво знаем за другата крайност? Могат ли емоциите да бъдат използвани за постигане на реални позитивни резултати в червата? Какво казва интуицията ви? Настроенията изглеждат така свързани с червата и серотонина, можем ли да излекуваме напълно червата, ако емоциите ни ни нараняват?

– Много хора усещат позитивните емоции в нервните центрове на органите си, например сърцето и слънчевия сплит. Добрите усещания вървят заедно с добро функциониране. Когато нервите се гърчат в присъствието на авторитарни личности, нервите в органите не работят добре. Дори мисълта за неприятен човек е достатъчна за това. Храната, активността и чувствата за заобикалящата ви среда вървят заедно, и е важно да се вслушвате в тялото си, за да участвате наистина в съзидателния живот.

– „По време на посещения в отдалечени манастири през 80-те, Бенсън и неговият екип изучавали монасите, живеещи в Хималаите, които можели чрез Тъм-мо медитация да повишат температурата на пръстите на краката и ръцете си с цели 17 градуса.“ – Уилям Дж. Кромби, Харвард Газет, 18 април 2002г. Колко близо (или далече) е науката от това да направи достъпна за средния човешки ум специална техника или даже айфон приложение, които могат да предизвикат контролирано от ума излекуване, за каквото четем при будистките монаси? Колко е важно за здравето да даваме на ума си почивка от непрестанната стимулация на технологиите?

– Има машинки за биофийдбек, някои съвсем прости, които лесно правят ясна връзката между мисъл и телесни функции. Дори само стетоскопът за слушане на чревните звуци е полезен.

– В разказа на Достоевски „Сънят на смешния човек“ (бел.пр. Може да се прочете тук – https://www.otizvora.com/2014/05/6167/f-m-dostoevski-sanyat-nasmeshniya-chove/) темата е показана още по-ясно – светът е много скучен, всичко изглежда еднакво с другото, докато успеете да излезете от определена интерпретативна рамка, и да видите какви възможности реално лежат пред вас“ – Д-р Рей Пийт Същото ли е с лечението? Какви действия можем да приложим за ума и тялото, които да ни дадат друга рамка, друга гледна точка, за да видим, какви възможности имаме лично ние, на нашия път? Рамката различна ли е за всеки от нас? Изкуството или играта лекуват ли физически болести?

– Да, има степени и йерархии на играта, и те закаляват организма ни да влезе в света по-генерално, с игрово отношение, с намерение за действие.

– В лекцията на Майкъл Пърсинджър „Без повече тайни“, той говори за експеримент, в който сънищата на един човек са повлиявани от мислите на друг човек в друга стая. Заключенията от неговото видео са, че всички ние сме свързани. Човекът в добро здраве повлиян ли е от от полето на човек или група хора, които са в лошо здраве? Здравето на „другия“ важно ли е за моето здраве? Добре е да сме заобиколени от щастливи хора. Ако обаче настоявате да сте щастливи в присъствието на авторитарни личности, рискувате да изгубите работата си или по-лошо, да ви сметнат за луди. Един закостенял човек може да смръзне цяла група, но понякога става обратното.

– „Ако кажеш Не дори на един фактор в живота си, вече си разбъркал всичко“ – Джоузеф Кембъл Болестта винаги ли е нещо, от което да се възмущаваме?

– Мисля, че той вероятно е визирал определен вид обектификация или реификация (да се обясни нещо абстрактно чрез конкретни прийоми) на някакъв фактор; не мисля, че болестта трябва да бъде обективирана – това е нещо, което медицинската идеология прави. Но светът е пълен с грешки, така че възмущението и отхвърлянето на правилните неща са важна част от живота. Ако кажете Не на грешните хора, те могат да ви разкъсат, така че е важно да знаете какво да отхвърляте и избягвате. Намесата е отхвърляна в процеса на съзидаване. Да създадеш нещо, което работи, е отхвърляне на това, което не работи.

– По време на лекция, Алфред Коржибски предлага на студентите си бисквитки, на които те видимо се наслаждават. След това им показва етикет на опаковката – „кучешки бисквитки“, и на някои от тях им прилошава. „Току-що демонстрирах, че хората не просто ядат храна, но ядат и думи, и че вкусът на първата често е по-маловажен от вкуса на вторите“. Хипнотизаторите често демонстрират, че думите могат да имат физиологични ефекти“ – Д-р Рей Пийт Какво е мнението ви за плацебо ефекта?

– Сензорните нерви формират цялостна картина за света, включваща телесното състояние. Трофичните ефекти променят клетъчното поведение и ензимната активност, според това как се възприема мястото на тялото в света.

– Някога искало ли Ви се е да отговорите на нечий имейл с думите „Освен портокалов сок, имате нужда и от психолог“? От последните 100 имейла със здравни или хранителни въпроси, какъв процент мислите, че трябва да се занимаят първо с емоционалните си или ментални проблеми (психологически консултации), преди да могат да имат полза от здравни или диетични съвети?

– Да се положат усилия за научаване как да се използват техниките на храната, хормоните, светлината, активността и пр., е подобно на усилията, нужни за работа с психолог, а усилието само по себе си е част от терапията – не конкретната насоченост на психотерапевта е терапевтична, а способността за участие в смислено общуване, или способността да се предостави ситуация, в която човекът може да се упражнява да бъде човек. Когато хората започнат да мислят за нещата в живота си, които могат да бъдат променени, те упражняват аспекти на техния организъм, които са атрофирали от живота в авторитарна култура. Авторитарните дейци говорят за протоколи, но единствено валидният „протокол“ би бил нещо като „усещай, мисли, действай“.

– В едно интервю Ханс Селие бил попитан какво е личното му отношение към наложения му отвън стрес. Част от философията му била: “Не се боря за нещата, които не мога да спечеля. Трябва да съм поне убеден, че мога да спечеля, иначе не се боря…Просто се отказвам. Признавам загубата си и правя нещо друго.“ Имате ли лични философии или максими, които бихте искали да споделите с нас по темата за стреса?

– Важното е винаги да сме готови да вървим напред с проблемите, които са изглеждали неразрешими.