Diyabet ve IR: şekeri suçlamayın!

Диабетът трябва да се разглежда, като неспособност на организма да контролира кръвната захар, а НЕ като заболяване, причинено от захарта. Приемът на въглехидрати не повишава кръвната захар при здрав човек; Цялото внимание трябва да се насочи към възстановяване на чувствителността към инсулин, вместо да се избягва глюкозата.

Полиненаситените мастни киселини блокират способността на клетката да приема захар, поддържайки високо ниво на глюкоза в кръвта („диабетна “). Инсулиновата резистентност очевидно е резултат от PUFA’ s. Захарозата, благодарение на своя фруктозен компонент, премахва глюкозата, дори повишава чувствителността към инсулин.

Преобразуването на Т4 в активен Т3 изисква глюкоза, а при диабет клетките нямат глюкоза.

Полиненаситените мастни киселини блокират навлизането на глюкозата в клетките, докато фруктозата заобикаля инхибирането на мастните киселини- антидиабетичен ефект. Яжте повече плодове!

Доминирането на естрогена създава глюкозна непоносимост.

Обърнете внимание, че естрогенът блокира производството на енергия, изтегля албумин от кръвообращението ни чрез съдова пропускливост, стимулира отделянето на деструктивнисвободни мастни киселини, изчерпва и намалява бета клетките на панкреаса, и се увеличава поради ниската кръвна захар… Прекалено опростено е да обвиняваме само захарта, като причина за диабет, без да вземем под внимание естрогените и PUFA ‘s.

Дерегулацията на метаболизма на свободните мастни киселини е ключово събитие, отговорно за инсулиновата резистентност и диабет тип 2. Според цикъла на глюкозно-мастните киселини на Randle, преференциалното окисляване на свободните мастни киселини над глюкозата играе основна роля за инсулиновата чувствителност и метаболитните нарушения на захарния диабет. Обаче сега са описани други механизми, които обясняват молекулната основа на инсулиновата резистентност.

Последните проучвания сочат, че локалното натрупване на мастни метаболити като серамиди, диацилглицерол или ацил-КоА, вътре в скелетните мускули и черен дроб, може да активира каскада на серин киназа, което води до дефекти в инсулиновата сигнализация и транспортирането на глюкоза. Възпалението и оксидативният стрес също са мощни механизми, които биха могли да доведат до състояние на инсулинова резистентност. И накрая, модулирането на транскрипцията от свободни мастни киселини чрез свързването им с активирани за пероксизома пролифератори рецептори също може да допринесе за нарушен метаболизъм на глюкозата.

Увеличаването на потока на свободни мастни киселини в резултат на повишена липолиза, вторична до инсулинова резистентност на мастната тъкан, индуцира или влошава инсулиновата резистентност в черния дроб и мускулите чрез пряко или косвено (от триглицеридни отлагания) генериране на метаболити, променяйки сигналния път на инсулина. Освобождаването на излишъка от свободни мастни киселини е основната цел за лечение на инсулинова резистентност. (линк към изследването тук)

Портокалов сок и други плодове с високо съдържание на калий, магнезий и фруктоза намаляват количеството инсулин, което трябва да отделите, защото се обработват по-лесно от подобно количество калории под формата на нишесте.

Фруктозата подобрява глюкозния толеранс при възрастни с диабет тип 2 (връзка към изследването тук) и намалява гликемичния отговор при възрастни без диабет. (линк към изследването тук)

Нишестето от бобови култури бързо се абсорбира под формата на глюкоза, което причинява скок на инсулин при здрави хора или анормално повишено ниво на кръвна захар при диабетици. В допълнение, несмилаемите компоненти на бобовите култури повишават ендотоксина в червата, като влияят върху функцията на черния дроб.

„Манията, че захарта в диетата е причина за диабет, беше опасно отклонение, което забави разбирането на дегенеративните метаболитни заболявания. “ д-р Рей Пийт

По ирония на съдбата и крайно разочароващо, диабетиците все още се съветват да наблягат на зърнени храни и бобови растения, като източници на въглехидрати.

Експериментите на Нобеловия лауреат Бернардо Хюс от 1947 г. доказаха, че захарта и кокосовото масло предпазват от диабет, като всъщност лекуват бета клетки, докато полиненаситените мазнини причиняват инсулинова резистентност и увреждат панкреаса.